нашумявало

Речник на българския език

1. нашумявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нашумявало е производна форма на нашумявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. нашумявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нашумявало е производна форма на нашумявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. нашумявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

нашумявало е производна форма на нашумявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. нашумявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

нашумявало е производна форма на нашумявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).