нашумявал

Речник на българския език

1. нашумявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нашумявал е производна форма на нашумявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нашумявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нашумявал е производна форма на нашумявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. нашумявал — мин. деят. св. прич. м. р.

нашумявал е производна форма на нашумявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. нашумявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

нашумявал е производна форма на нашумявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).