нашамарили

Речник на българския език

1. нашамарили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

нашамарили е производна форма на нашамаря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. нашамарили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

нашамарили е производна форма на нашамаря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).