нашамарила

Речник на българския език

1. нашамарила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

нашамарила е производна форма на нашамаря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. нашамарила — мин. деят. св. прич. ж. р.

нашамарила е производна форма на нашамаря (мин. деят. св. прич. ж. р.).