нашамарил

Речник на българския език

1. нашамарил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нашамарил е производна форма на нашамаря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нашамарил — мин. деят. св. прич. м. р.

нашамарил е производна форма на нашамаря (мин. деят. св. прич. м. р.).