нашамари

Речник на българския език

1. нашамари — сег. вр., 3 л., ед. ч.

нашамари е производна форма на нашамаря (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. нашамари — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

нашамари е производна форма на нашамаря (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. нашамари — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

нашамари е производна форма на нашамаря (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. нашамари — повелително наклонение, ед. ч.

нашамари е производна форма на нашамаря (повелително наклонение, ед. ч.).