нашамарел

Речник на българския език

1. нашамарел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нашамарел е производна форма на нашамаря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нашамарел — мин. деят. несв. прич. м. р.

нашамарел е производна форма на нашамаря (мин. деят. несв. прич. м. р.).