начупвал

Речник на българския език

1. начупвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

начупвал е производна форма на начупвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. начупвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

начупвал е производна форма на начупвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. начупвал — мин. деят. св. прич. м. р.

начупвал е производна форма на начупвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. начупвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

начупвал е производна форма на начупвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).