начумерил съм

Речник на българския език

1. начумерил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

начумерил съм е производна форма на начумеря (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. начумерил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

начумерил съм е производна форма на начумеря (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).