начумерил си

Речник на българския език

1. начумерил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

начумерил си е производна форма на начумеря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. начумерил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

начумерил си е производна форма на начумеря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).