начумери

Речник на българския език

1. начумери — сег. вр., 3 л., ед. ч.

начумери е производна форма на начумеря (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. начумери — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

начумери е производна форма на начумеря (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. начумери — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

начумери е производна форма на начумеря (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. начумери — повелително наклонение, ед. ч.

начумери е производна форма на начумеря (повелително наклонение, ед. ч.).