начленило

Речник на българския език

1. начленило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

начленило е производна форма на начленя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. начленило — мин. деят. св. прич. ср. р.

начленило е производна форма на начленя (мин. деят. св. прич. ср. р.).