начленил

Речник на българския език

1. начленил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

начленил е производна форма на начленя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. начленил — мин. деят. св. прич. м. р.

начленил е производна форма на начленя (мин. деят. св. прич. м. р.).