начетеше

Речник на българския език

1. начетеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

начетеше е производна форма на начета (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. начетеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

начетеше е производна форма на начета (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).