начете

Речник на българския език

1. начете — сег. вр., 3 л., ед. ч.

начете е производна форма на начета (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. начете — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

начете е производна форма на начета (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. начете — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

начете е производна форма на начета (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).