начерта

Речник на българския език

1. начерта — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

начерта е производна форма на начертая (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. начерта — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

начерта е производна форма на начертая (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).