наченел

Речник на българския език

1. наченел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наченел е производна форма на начена (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наченел — мин. деят. несв. прич. м. р.

наченел е производна форма на начена (мин. деят. несв. прич. м. р.).