наченало

Речник на българския език

1. наченало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наченало е производна форма на начена (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наченало — мин. деят. св. прич. ср. р.

наченало е производна форма на начена (мин. деят. св. прич. ср. р.).