начела

Речник на българския език

1. начела — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

начела е производна форма на начета (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. начела — мин. деят. св. прич. ж. р.

начела е производна форма на начета (мин. деят. св. прич. ж. р.).