началствало

Речник на българския език

1. началствало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

началствало е производна форма на началствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. началствало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

началствало е производна форма на началствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. началствало — мин. деят. св. прич. ср. р.

началствало е производна форма на началствам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. началствало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

началствало е производна форма на началствам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).