нацъфтявало

Речник на българския език

1. нацъфтявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нацъфтявало е производна форма на нацъфтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. нацъфтявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нацъфтявало е производна форма на нацъфтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. нацъфтявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

нацъфтявало е производна форма на нацъфтявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. нацъфтявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

нацъфтявало е производна форма на нацъфтявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).