нацъфтявал

Речник на българския език

1. нацъфтявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нацъфтявал е производна форма на нацъфтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нацъфтявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нацъфтявал е производна форма на нацъфтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. нацъфтявал — мин. деят. св. прич. м. р.

нацъфтявал е производна форма на нацъфтявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. нацъфтявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

нацъфтявал е производна форма на нацъфтявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).