нацупил е

Речник на българския език

1. нацупил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нацупил е е производна форма на нацупя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нацупил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нацупил е е производна форма на нацупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).