нацупели

Речник на българския език

1. нацупели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

нацупели е производна форма на нацупя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. нацупели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

нацупели е производна форма на нацупя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).