нацепело

Речник на българския език

1. нацепело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нацепело е производна форма на нацепя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. нацепело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

нацепело е производна форма на нацепя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).