нацелуваше

Речник на българския език

1. нацелуваше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

нацелуваше е производна форма на нацелувам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. нацелуваше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

нацелуваше е производна форма на нацелувам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).