нацелувах

Речник на българския език

1. нацелувах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

нацелувах е производна форма на нацелувам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. нацелувах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

нацелувах е производна форма на нацелувам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).