нацелувал си

Речник на българския език

1. нацелувал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

нацелувал си е производна форма на нацелувам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. нацелувал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

нацелувал си е производна форма на нацелувам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. нацелувал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

нацелувал си е производна форма на нацелувам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).