нацелувал е

Речник на българския език

1. нацелувал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нацелувал е е производна форма на нацелувам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нацелувал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нацелувал е е производна форма на нацелувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. нацелувал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нацелувал е е производна форма на нацелувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).