нацелувало

Речник на българския език

1. нацелувало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нацелувало е производна форма на нацелувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. нацелувало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нацелувало е производна форма на нацелувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. нацелувало — мин. деят. св. прич. ср. р.

нацелувало е производна форма на нацелувам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. нацелувало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

нацелувало е производна форма на нацелувам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).