нацелувал

Речник на българския език

1. нацелувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нацелувал е производна форма на нацелувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нацелувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нацелувал е производна форма на нацелувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. нацелувал — мин. деят. св. прич. м. р.

нацелувал е производна форма на нацелувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. нацелувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

нацелувал е производна форма на нацелувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).