нацвъквало

Речник на българския език

1. нацвъквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нацвъквало е производна форма на нацвъквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. нацвъквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нацвъквало е производна форма на нацвъквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. нацвъквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

нацвъквало е производна форма на нацвъквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. нацвъквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

нацвъквало е производна форма на нацвъквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).