нацвъкало

Речник на българския език

1. нацвъкало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нацвъкало е производна форма на нацвъкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. нацвъкало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нацвъкало е производна форма на нацвъкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. нацвъкало — мин. деят. св. прич. ср. р.

нацвъкало е производна форма на нацвъкам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. нацвъкало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

нацвъкало е производна форма на нацвъкам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).