нацвъка

Речник на българския език

1. нацвъка — сег. вр., 3 л., ед. ч.

нацвъка е производна форма на нацвъкам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. нацвъка — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

нацвъка е производна форма на нацвъкам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. нацвъка — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

нацвъка е производна форма на нацвъкам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).