нацапотило

Речник на българския език

1. нацапотило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нацапотило е производна форма на нацапотя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. нацапотило — мин. деят. св. прич. ср. р.

нацапотило е производна форма на нацапотя (мин. деят. св. прич. ср. р.).