нацапотили

Речник на българския език

1. нацапотили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

нацапотили е производна форма на нацапотя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. нацапотили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

нацапотили е производна форма на нацапотя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).