нацапотила

Речник на българския език

1. нацапотила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

нацапотила е производна форма на нацапотя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. нацапотила — мин. деят. св. прич. ж. р.

нацапотила е производна форма на нацапотя (мин. деят. св. прич. ж. р.).