нацапотил

Речник на българския език

1. нацапотил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нацапотил е производна форма на нацапотя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нацапотил — мин. деят. св. прич. м. р.

нацапотил е производна форма на нацапотя (мин. деят. св. прич. м. р.).