нацапоти

Речник на българския език

1. нацапоти — сег. вр., 3 л., ед. ч.

нацапоти е производна форма на нацапотя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. нацапоти — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

нацапоти е производна форма на нацапотя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. нацапоти — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

нацапоти е производна форма на нацапотя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. нацапоти — повелително наклонение, ед. ч.

нацапоти е производна форма на нацапотя (повелително наклонение, ед. ч.).