нацапотело

Речник на българския език

1. нацапотело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нацапотело е производна форма на нацапотя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. нацапотело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

нацапотело е производна форма на нацапотя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).