нацапотела

Речник на българския език

1. нацапотела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

нацапотела е производна форма на нацапотя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. нацапотела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

нацапотела е производна форма на нацапотя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).