нацапотел
1.
нацапотел —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
нацапотел
е производна форма
на нацапотя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
нацапотел —
мин. деят. несв. прич. м. р.
нацапотел
е производна форма
на нацапотя (мин. деят. несв. прич. м. р.).