нацапотел

Речник на българския език

1. нацапотел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нацапотел е производна форма на нацапотя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нацапотел — мин. деят. несв. прич. м. р.

нацапотел е производна форма на нацапотя (мин. деят. несв. прич. м. р.).