нахълтал

Речник на българския език

1. нахълтал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нахълтал е производна форма на нахълтам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нахълтал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нахълтал е производна форма на нахълтам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. нахълтал — мин. деят. св. прич. м. р.

нахълтал е производна форма на нахълтам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. нахълтал — мин. деят. несв. прич. м. р.

нахълтал е производна форма на нахълтам (мин. деят. несв. прич. м. р.).