нахокал

Речник на българския език

1. нахокал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нахокал е производна форма на нахокам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нахокал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нахокал е производна форма на нахокам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. нахокал — мин. деят. св. прич. м. р.

нахокал е производна форма на нахокам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. нахокал — мин. деят. несв. прич. м. р.

нахокал е производна форма на нахокам (мин. деят. несв. прич. м. р.).