нахлупил съм

Речник на българския език

1. нахлупил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

нахлупил съм е производна форма на нахлупя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. нахлупил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

нахлупил съм е производна форма на нахлупя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).