нахлупил си

Речник на българския език

1. нахлупил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

нахлупил си е производна форма на нахлупя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. нахлупил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

нахлупил си е производна форма на нахлупя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).