нахлупил е

Речник на българския език

1. нахлупил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нахлупил е е производна форма на нахлупя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нахлупил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нахлупил е е производна форма на нахлупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).