нахлупило

Речник на българския език

1. нахлупило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нахлупило е производна форма на нахлупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. нахлупило — мин. деят. св. прич. ср. р.

нахлупило е производна форма на нахлупя (мин. деят. св. прич. ср. р.).