нахлупила

Речник на българския език

1. нахлупила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

нахлупила е производна форма на нахлупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. нахлупила — мин. деят. св. прич. ж. р.

нахлупила е производна форма на нахлупя (мин. деят. св. прич. ж. р.).