нахлупил

Речник на българския език

1. нахлупил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нахлупил е производна форма на нахлупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нахлупил — мин. деят. св. прич. м. р.

нахлупил е производна форма на нахлупя (мин. деят. св. прич. м. р.).